Мост на първата пушка.

Копривщица е разположена на 1060 метра над морска височина от двете страни на река Тополка. Недалеч от нея извисявaт снага двата най-големи върха в Средна гора - Богдан /1604м./ и Буная /1594м./. Найден Геров изказва мнение, че Копривщица е основана от търновски боляри избягали при падането на Търново. Константин Иречек споменава, че началото на населеното място поставят пастири неизвестно кога. Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалиите три пъти /1793, 1804, 1809г./. Землището на селището е свърталище на хайдути. Голям принос в борбата за самостоятелна българска църква имат: д-р Стоян Чомаков, Георги Гунев, Цоко Каблешков, фамилиите Моравенови, Кесякови, Чалъкови. Будни копривщенци вземат участие в Първата българска легия, четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Христо Ботев. През 1870 година Левски основава тук таен революционен комитет. Копривщица дава на България Любен Каравелов - гениален творец, уникален народопсихолог, величав борец за народна свобода и независимост; големия държавники бележит политически деец Петко Каравелов; нежния лирик Димчо Дебелянов. Копривщица става люлка на Априлското въстание от 1876 година. От тук тръгва кървавото писмо на огнения революционер Тодор Каблешков, тук гръмва първата пушка срещу поробителя. Копривщенци вземат участие в българското опълчение и Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война.
Копривщица играе първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1822 година копривщенския първенец Вълко Чалъков дава една къща за нуждите на първото обществено училище, а след това дарява средства и градина в центъра за построяване на нова по-широка сграда. Главен учител става Неофит Рилски. През 1846 година със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 година - и девическо училище. Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов. Дарителството е отличителна черта на тогавашните копривщенци. Те строят чешми, църкви, училища. Помагат със свои средства за издръжка на манастира и изписването им, за печатане на книги. От 1965 година Копривщица е постоянен домакин на съборите на народното творчество, които се провеждат на всеки пет години в красивата местност "Войводенец".

Ослековата къща в Копривщица.

Къщата на Георги Бенковски.

За повече информация  за града Копривщица посетете сайта на града: http://www.koprivshtica-bg.hit.bg/