Родопа планина! Красота, величие, древна сила и хубост, безсмъртни легенди и предания са съхранени завинаги в твоите пазви. Векове наред ти живееш в сърцата на хората, предизвикваш възхищението и преклонението на всеки, който те види. Омайват и привличат твоите вечно зелени върхове, подтикват към размисъл твоите поляни и гори, твоята извисена към небето снага. Вгледаме ли се в тях, сякаш долавяме тих и странен шепот, дошъл от дълбините на вековете, който разказва на хората легендата за една голяма любов...




Било много, много отдавна. Безкрайни зелени треви, красиви цветя и щастливи хора живеели по нашите земи. Между тях били Родопа и Хемус. Обич сгрявала сърцата им и тя била толкова силна, че предизвиквала възхищение у всички. Млада, красива, с пъргава походка, с очи сини като небето, Родопа всеки ден очаквала своя любим. Тръпнело сърцето на девойката, когато зърнела гордата, внушителна фигура на Хемус. А той пристъпвал към нея смирено, сякаш виждал пред себе си богиня. Щастие извирало от двамата влюбени, неземна и тайнствена красота ги обграждала и те дълго стояли един до друг, заслушани в музиката, родена от сърцата им. Всичко около тях притихвало, сякаш цялата природа коленичела пред чудото, наречено любов. Но ако хората се радвали на прекрасната обич между Родопа и Хемус, боговете им завидели. От своите небесни покои всемогъщият Зевс пожелал да има за себе си прекрасната Родопа. Предложил й неземно щасте, дори безсмъртие бил готов да й даде. Но нищо от това, което давал великият бог, не било толкова скъпо за Родопа, както обичта й към Хемус. Затова и отхвърлила предложеното й от Зевс безсмъртие. Но това предизвикало гнева на всемогъщия. Оскърблението било толкова силно, че не само Олимп затреперил, но и цялата земя усетила върху себе си божия гняв. В желанието си да отмъсти Зевс вкаменил сърцата на Хемус и Родопа и ги превърнал завинаги в планини. Надявал се, че по този начин ги е разделил завинаги, че е победил тяхната любов. Но макар и вкаменени, Родопа и Хемус съхранили завинаги в себе си любовта. И до ден днешен тя продължава да живее, да ги крепи и одухотворява. Векове наред те пленяват с красотата си – тя, нежна, галеща като ласка, а той горд, величествен, могъщ и непобедим. И днес, взрем ли се в тях не можем да не открием, че те продължават да се зоват, да се очакват и стремят един към друг. Родопа е обърнала цялото си лице,вечно зелено и младо, нагоре, сякаш търси своя любим. А Хемус е устремил поглед към нея и простира ръце, сякаш да я докосне.

Браво! Поздравления, много е хубаво!

snimkite sa mnogo krasivi

Ами аз съм толкова възхитен,че мога да кажа-Без Коментар!

качете повече снимки просто хората ще унемяват пред красотите на Родопа планина.Незнам дали има човек който не иска да посети Родопите

az sa6to sam ot rodopa i zna 4ee mnogo krasivo i e priqtno koi nqma daq moseti taq planina a

mlazarova...ty si strahotna :->nia<-:

Трогателно и много вярно. Всяка планина си има собствен характер и душа. И аз съм ги усещам по този начин.