Златното съкровище от Вълчитрън

Златното съкровище от Вълчитрън принадлежи към най-ценните и интересни паметници от сбирките на Археологическия музей в София.То е намерено случайно на 28 декември 1924 г. При обръщане за лозе в нивата на Тодор и Никола Цветанови в местноста “Дивите лозя” с. и. от Вълчитрън,Плевенско. Благодарение на златаря Коста Златарев и бързата намеса на административните власти в Плевен съкровището беше спасено от унищожаване и разграбване.

Съкровището е намерено от двамата братя Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници.При откриването му никой от тях не подозирал, че “супникът”, чашите и “похлупаците” са златни. Те помислили, че предметите са от “принч” и че са “нишан”, т.е. белег за заровено наблизо “голямо богатство”. Оставили съдовете близо до изкопа и продължили да копаят на дълбоко и на широко, за да търсят “парите”. След продължително търсене те се уверили, че няма “пари”. Преустановили работата, разграбили предметите и се прибрали в селото. По-голяма част от предметите останали в ръцете на собствениците на нивата.

От обясненията на собствениците на нивата и работниците се разбира, че съкровището е намерено на около 0,30 м под повърхността на терена.Около него нямало ограда или следи от друга някаква материя.

Как са били поставени предметите - един върху друг или един до друг,не е установено , поради това че в момента на откриването им работниците са се нахвърлили върху тях и изваждането е станало чрез боричкане. Според показанията на повечето от работниците всички предмети са били заедно. Големият съд бил наведен с едната си дръжка надолу; в него сложени малките съдчета, а пред отвора му - “похлупаците”, наредени отвесно един зад друг. Предметите заемали площ около 0,80 кв.м. От разпита на намервачите и от внимателното преглеждане пръстта на обърнатата за лозе нива се установява, че наоколо няма следи от селище. Вероятно съкровището е заровено при бягство до някое по-отличително дърво или друг белег, за да бъде укрито от неприятеля. Може би притежателят му е загинал и съкровището е останало неприбрано. Равнината, в която е открито съкровището, днес се обработва. В миналото обаче, дори до преди 60-70 г., тук е имало непроходими гори.

Съкровището от Вълчитрън се състои от 13 златни предмета с обща тежина 12,425 кг. Предметите от съкровището могат да се разпределят на следните четири типа: 1) голям съд с две дръжки; 2) една голяма и три малки чаши с по една дръжка; 3) два големи и пет по-малки диска и 4) един троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. В момента на откриването, според уверението на намервачите, предметите били напълно запазени. При “подялбата” обаче повечето от тях били повредени.

При изработването на всички съдове се забелязва една и съща техника. Съдът и чашите са изработени от злато, което съдържа приблизително еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. Всички предмети са изготвени така грижливо и с такова умение и майсторство, че на пръв поглед трудно може да се открие начинът на оформянето им. Следи от приковаване, както и местата на връзките, т.е. припояване между отделните части, не се забелязват с просто око. Чрез микроанализа обаче се установява, че горните части, на съдовете, включително дръжките, са изливани и оформени отделно от дъната. Корпусите и при петте съд (големия съд и чашите) са свързани с дъната с припой от сребро.

Дръжката при голямата чаша е изтеглена от смия лист злато, от който е напражена вазата, и е припоена към тялото чрез три златни нита с полусферични главички.Единствената допълнитекна украса на чашата е съсредоточена върху дръжката - три канелюри, които при устието се съединяват във формата на рибя опашка.

 

Голяма чаша от Вълчитрънското съкровище

Към третия тип се отнасят двата големи и петте по-малки диска. По форма, размери (диаметри и височини) и украса двата големи диска са съвършено еднакви. Въпреки лошото състояние на четирите по-малки диска се вижда, че и те са сходни помежду си. От всичките седем диска само един от големите е напълно запазен. Той има форма на голям, слабо изпъкнал похлупак, снабден с висока луковична дръжка. Дискът се състои от пет много грижливо припоени помежду си части: 1) широк, почти плосък кръгъл външен пояс с ниско профилувана периферия, с рисувани ленти; 2) слабо конвексен вътрешен кръг, с три концентрични ръба; 3) нисък кух цилиндър с три тесни пръстена; 4) висока куха луковична дръжка с нисък профилуван кръг на върха и с рисувани ленти и 5) двойно конусовидна пъпка с пръстен в основата.

От всички предмети от Вълчитрънското съкровище най-интересен и загадъчен е съдът с трите съединени помежду си полуяйцевидни форми. Той се състи от три еднакви златни, продълговати полуяйцевидни или във вид на водни птици форми, единят карй на всяка от които е доста изострен и малко издигнат нагоре, а противоположният е заоблен. В основата си те са съединени посредством две слабо закривени електронови тръби. Откъм горната половина на заоблените части на трите форми излизат навън: от средната - една по-дълга дъговидна тръба, слабо закривена нагоре и надебелена в края, а от външните - по една куха, по-къса дъговидна, стеснене и затворена в края тръбичка. Краищата на двете външни тръбички са съединени със средната тръба с по една масивна ос.

 

Триделен съд от Вълчитрънското съкровище

Отделните полуяйцевидни форми така са свързани една за друга, че ако се налее течност в една от тях, то тя преминава и в другите две и може да се източи чрез закривената средна тръба.

Предметите от Вълчитрън, с изключение на един от по-малките дискове, са изработени от злато с еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. При тяхното изливане, изковавае, спояване и украсяване е приложена еднаква техника. При отделните групи - трите малки чаши, двата големи и петте малки диска - те не само че са еднакви по форма, украса и размери, но дори и по тежина са приблизително равни. Отделните групи предмети са изливани и изковавани върху съответни модели и матрици.



Панагюрското съкровище

Панагюрското златно съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.н.е. е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.
Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията.
Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения.
- по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или по пътя на търговски обмен; кой е бил техният собственик; възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе; какво е принудило собственика да го скрие в земята…- точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността. 


Ритон


Амфоровиден


Ритон


Ритон - детайл


Ритон с формата на глава
на амазонка

Луковитско съкровище

През 1953 г. в местността Балана, източно от Луковит е открито сребърно съкровище. Находката е намерена в голям глинен съд. Тракийското сребърно съкровище датирa от втората част на 4-ти век пр.н.е. Състои се от две групи предмети:

• пластинки апликации за конско снаряжение
• съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа)

По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват. 


Фиала


Фиала

Фиала от могилата при с. Браничево, Шуменско

mi biva go.Pomogna mi za doma6noto.

Prepisah vsi4ko v tetradkata si.

Защо до сега в учебниците по история не се пише за Луковитското съкровище, което има не по-малко достойнства от намерените златни такива ?

Очевидно вижданията на траките не са се различавали много от тези на останалите древни народи. Обожествявали са владетелят /царят - слънце/. За обогатяване на съкровищницата от знания на българското дете,относно тракийската култура трябва да се даде повече гласност за сребърните тракийски съкровища и въобще за културата им като цяло.

pitki ne mi e takawa temata

Благодаря за полезната и нформация която получих за Вълчитрънското и Панагюрското съкровище

Благодаря за полезната и нформация която получих за Вълчитрънското и Панагюрското съкровище. :) Много ми помогна ;)

Радвам се на този постинг, защото е с много снимков материал. За съжаление моя постинг "Горнославското златно съкровище" не е обогатен така, както твоя. Поздрави1

az sam izrasla v s.Val4i Tran tova e edno prekrasno selce,v koeto vseki moje da nameri taka jelanoto spokoistvie